Adeli Методичен Център Въведение

Базирано на методологичните препоръки как да се използва Adeli Комплект костюм заедно с други рахабилитационни техники за пациенти с различни форми на церебрални парализи, написано от Професор Олег В. Богданов, главен директор на Института за Медицинска Рехабилитация на Санкт Петербург.

Разходите за започване на лечение с Adeli костюм са минимални, като се допълват от сеанс на сеанс, в зависимост от състоянието на пациента. Продължителността на лечебната процедура се увеличава постепенно от 25 или 30 минути в началото на лечебния курс докато стигне от 45 до 90 минути на края (с включване на прекъсвания за почивка). Преди всеки Adeli костюм сеанс, всеки пациент се подлага на подготвителен цикъл. Целта на тази предварителна подготовка е да не бъдат толкова изявени тези постурално-тонусни рефлекси, които ще бъдат третирани по време на лечебната програма с Adeli костюм.

Подготовка преди лечението с Adeli костюм

Препоръчва се да се прави следното при това предварително състояние:
когато състоянието е умерено, са необходими всички начини за отпускане, колкото е възможно на спастичните мускули, както и да се стимулира хипотоничният мускул (включвайки различни видове масаж, като цялостен масаж, сегментарен масаж, точков масаж на нервните окончания и т.н., постизометрична релаксация, микрорезонансна терапия, когато състоянието е изострено или приблизително такова, гореспоменатите процедури трябва да бъдат допълнени с цикъл от микрополяризация на главния мозък и гръбначния стълб и/или цикъл от невропептиден аргинин-вазопресин – това са процедурите, с които се цели, преди всичко, повишаването на функционалното състояние на мозъка, да се нормализира корово-подкоровата обмяна и супраспиналните ефекти, те активизират трофичните процеси във нервната система и увеличава невронния растеж.

При всички случаи, препоръчително е да се предприеме цикъл от психологични корекции с психолог, който да повиши мотивацията и да развие в детето (и в неговите пациенти) правилното възприемане на лечението и очаквания резултат.

Въпреки, че са пасивни движенията са решаващи при работа с Adeli костюм, те трябва бъдат включени в упражненията целящи да се постигне индивидуални елементи и отделни моторни действия. Те ще помогнат да се развие кинетиката и визуалните усещания на модела на движението в неговото развитие, да се забавят съпровождащите реакции и да се стимулира развитието на изолираните и възвратните движения.

Терапевтични сеанси с Adeli костюм

Трябва да са налице следните задачи при осъществяването на главния стадий на рехабилитацията с Adeli костюм:

  1. нормализиране на мускулния тонус (коригиране на постурално-тонусните рефлекси)
  2. коригиране на неправилните позиции на опорно-двигателния апарат (крайниците, части на гръбначния стълб и др.)
  3. подобряване мобилността на ставите
  4. преодоляване на слабостта (хипотрофия, атрофия) на отделните мускулни групи
  5. оформяне на вестибуларни и антигравитационни реакции и статична и динамична стабилност (равновесие и пространствена ориентация)
  6. подобряване на мускулно-ставната сетивност (кинестезия и проприоцепция) и тактилната сетивност
  7. подобряване на общата опора на крайниците и опората на техните отделни сегменти
  8. развитие на сръчността на ръцете (малко двигателно регулиране)
  9. подобряване на функциите на сърдечносъдовата, дихателната и другите системи

Дадената на детето двигателна помощ влияе много на развитието на говора, мисловните реакции, интелекта и анализирането на системите, и това че увеличения аферентен път има активизиращ ефект върху централните структури на главния мозък е важно, като се наблюдава как се развива говора при двигателно регулиране, как се формира усещането за време и пространство и как се разпознават различните физични свойства на материите и нещата по време на курса на лечение с Adeli костюм.

Упражнявайки двигателните функции, важно е да се има предвид принципът на онтогенетичната последователност. Редът по който се сформират движенията трябва да бъде достатъчно определен: започвайки от главата, от горните части на тялото към долните части и от тялото към крайниците. Съвсем не е необходимо една функция да работи перфектно преди да се започне упражняването на друга.

Причината за това е, че дори когато човек се развива съвсем нормално, обикновено се налага по-сложен вид дейност, преди предходния вид дейност да стане перфектен. Всички видове дейности, в това число стоенето и ходенето, трябва да бъдат упражнявани едновременно и трябва да се правят опити за моделиране на динамична последователност на двигателното развитие по време на курса. Например колкото повече пациентът придобива навици на седене, ставане и ходене, толкова по-голямо внимание трябва да се обърне на обучението на равновесие и координация.

Индивидуалните движения не трябва да се упражняват изолирано за дълго време, особено ако детето не е в състояние да ги извършва с нормална координация. Ако това бъде направено, може да се наложи устойчив патологичен модел на движението и развитието на общата двигателна активност може да бъде забавено. Важно е да се избегнат движения, които могат да направят патологичните рефлекси по-активни и поради тази причина, да направят мускулите по-спастични.

Кръгове (цикли) от коригиращи упражнения със Adeli костюм – Ι

При тежки случаи, упражненията с Adeli костюм трябва да се започнат с развитие на правилен двигателен модел в легнало положение.
По време на всяко упражнение, специално внимание трябва винаги да се обърне на улавянето на дефектни синкинези и синергии, както и на позицията на главата.

Важно е да се упражнява първо позицията на главата, за да се управлява реакцията на изправянето. Това е така, защото обикновено движенията в изправено положение на тялото, се развиват в краниокаудалната посока. Лежейки по гръб пациентът трябва да се научи да се изправя и върти главата. Това ще помогне в по-късен етап да се научи да се извърта, да седи без помощта на някой и активно да взаимодейства с околната среда. След това пациентът, когато лежи по гръб, трябва да бъде научен постепенно да може да държи главата си и да изправя гръдната част на гръбначния стълб. Когато тонични (асиметрични и симетрични) рефлекси се появят в шията, позицията на крайниците, определена от промяна в тонуса на флексорите и екстензорите, ще зависи също така и от определената позиция на главата.

За да се отървете от погрешен подход, е много важно да се упражнява способността на детето да прави изолирани движения на главата и крайниците, без чужда помощ (чрез обучаване да прави движенията на главата докато крайниците са фиксирани и обратно).

Когато главата и горната част на тялото са изправени флексорната спастичност на ръцете става по-малка, тъй като тоничните вратни и лабиринтни рефлекси се забавят. Чрез обучение на способността да се подпира на предмишницата е възможно да се стимулира движението на крака, на първо място на близките им и по-късно на техните отдалечени сегменти. В последствие упражнявайки способността на детето да се подпира на длани ще стане възможно да се научи да стои и лази на ръце и колене. Заедно с развитието на подкрепителна реакция на ръцете, се стимулира изправящата реакция на раменете и се упражняват реакции за балансиране.

Следва възстановяване на движенията в тазобедрената става. Специално внимание следва да се обърне за да се уверите, че тазът е симетричен и лумбалната част на гръбначния стълб е с умерена лордоза. Обикновено, функциите на бедрото са с отслабено разгъване, регулиране, външна ротация и контрол на стабилност. От всички бедрени екстензори, най-засегнат е големия седалищен мускул. Когато е разгънат продължително време, функцията му като контракторен мускул силно се засяга.

Когато са налице грешни позиции и флексорни синергии, трябва се да правят разгъващи бедрото упражнения с крак сгънат в коляното под прав ъгъл, с пищяла почиващ върху подпора или подържан в позиция. Подобрява се функцията на големия и среден седалищен мускул, след като флексорът помага на тялото да бъде в правилно и изправено положение. Като начало бедрото се упражнява да бъде разгъвано, сгъвано и да прави външно въртене, преди да се пристъпи към постоянни упражнения за разгъване на бедрото.

Когато се открие, че в мускулната сетивност са налице постоянни смущения, необходимо е във всички етапи на упражняването да се включат, някои упражнения имащи за цел възстановяването й в нормални граници.

Кръгове (цикли) от коригиращи упражнения със Adeli костюм – II

Следващият етап (или първоначалния етап, когато заболяването е леко) съдържа упражняване в седящо положение. Най-важното тук е да се обучи подържането на правилна стойка на главата, раменете и таза в симетрична позиция. За един пациент, за да може да седи, трябва да се разработят добре балансиращите и защитни реакции на ръцете. При обучението на тези навици, специално внимание трябва да се обърне на коригирането на евентуални патологични положения на тялото, тъй като те по всяка вероятност ще попречат на пациента да възстанови способността му да сяда, като освен това могат да доведат до развитието на вторични деформации и контракции. Важен е фактът, че двигателните навици трябва да бъдат обучавани, заедно с коригиране на неправилно поставяне на тялото и крайниците. След като детето се е научило да седи, запазвайки контрола на равновесието опирайки се ръцете, то трябва да започне подготовка за балансираща реакция без да се подпира на ръцете си, и на по-късен етап, да продължава по същия начин като прави различни движения, с отпускане и т.н.
Осъществяването на свободни движения с ръцете помага за запазване на тялото стабилно, при седнало положение. Затова си заслужава да започне обучението на различни манипулативни навици и също така и фини движения за координиране. (Полезно е да се манипулира с домакински изделия поставени върху етажерка или да се преминава през различно сложен лабиринт чрез опипване или да се симулират отделни движения с показалеца чрез почукване върху повърхност и т.н.). За да могат мускулите да функционират по-добре и да се упражняват горните и долни крайници да изпълняват правилно съгласувани движения, от значение е да се дозират натоварванията и да се следи пулсът по време на упражнения с Adeli костюм.

След като завършат упражненията имащи за цел да се постави главата и на тялото в стабилна позиция, да се коригират неправилните положения на долните крайници и да се направят ставите по-гъвкави, е възможно да преминете към контролни упражнения за изправяне.
Важно е да се упражняват на краката да почиват еднакво и да се полага грижа да поддържа контрола на изправената стойка, докато се поддържат балансиращите реакции. Специално внимание следва да се обърне на обучението за балансиране на реакциите, защото без тях не би било възможно да се постигне стабилна позиция на изправено положение и да започне ходенето. Правилната поза се обучава в началото, с подкрепа при изправянето, преди да пристъпи към завъртане на тялото, с огънат крак в бедрените и коленни стави, с изправяне на крака, изпълнявайки външни и вътрешни завъртания и различни движения с едната ръка (с другата ръка поставена на опора). След това същите движения трябва да се практикуват докато се постигне изправяне, без никаква помощ или подкрепа (но в присъствието на подкрепа). За да се гарантира по-стабилна крачна опора, биха били полезно някои други упражнения, такива като изправяне без подкрепа в центъра на помещението, с очите затворени, извършвайки движения с ръцете, главата и тялото в изправено в стойка положение.

При обучаване на навици за ходене, пациентът трябва да бъде обучен да:

  1. да поддържат главата и тялото в правилно изправено положение с респект към опорната повърхност
  2. да променя центъра на тежестта на горната част на тялото към подкрепящия крак
  3. да сменя не подкрепящия крак
  4. да поставя съответният крак в правилната позиция в края на фазата за смяна крака
  5. да могат да се поддържа стоящата докато се почива на всеки крак поотделно
  6. да се разпределя теглото на тялото на всеки крак еднакво
  7. да се контролира движението и ритъмът

Преди всичко детето трябва да се научи да ходи с помощта на подкрепа. На този етап от развитието двигателните реакции, ръката на инструктора, успоредните прътове, въже, патерици или нещо друго могат да се използват за подпомагане на дете, но е важно да се има предвид, че ако се използват такива уреди прекалено дълго при ходенето, в детето може да възникне страх от падане. Така че ще плати да се учи да ходи без подкрепа. По-добре ще бъде да използва подкрепа само за кратко време, при преминаване от изправено положение в ходене. Специално внимание трябва да се отдели на развитието на правилна походка. За да се постигне това, отделните елементи на стъпката трябва да бъдат отработени внимателно, като прехвърлянето на тежестта става върху петата, след това на целия крак, и в последствие на големия пръст, като накрая се прехвърля на самото стъпало.

След като детето се е научило да ходи само, трябва да се подобрят амбулаторните умения чрез разработване на дължината на крачките, ходейки с различен ритъм, стартиране и спиране бързо при поискване, ходейки с обръщания и изпълнявайки други упражнения.